Какво видяхме в “Терминал 7: Град на ангели” и „Терминал 7: Игри на съдбата“

сн. udavete.me

сн. udavete.me

ГРАД НА АНГЕЛИ: Да дариш живот – ВИДЕО

Д-р Михаела Попова е поредният жител на “Град на ангели”, представен от водещата Ирина Тенчева. В деня на здравния работник стотици семейства от Добрич благодарят на един от най-предпочитаните АГ-специалисти за най-щастливите мигове в живота си – раждането на детето.

Своето голямо “Благодаря” каза поръчителят на днешния епизод – Милена Петрова – майка на 4 деца. След тежкото първо раждане тя била почти готова да се откаже от мечтата си за голямо семейство. Щастливата среща с д-р Попова й дала куража да опита отново и отново. Станахме с нея прекрасен екип, сподели лекарката. По думите й, много е важно да се изгради доверие между целия екип и пациентката, за да премине раждането успешно. Още при първите срещи задачата на лекаря е да успокои бъдещите майки, да им даде кураж, да им помогне да преодолеят страха. Протегната ръка, жестът, професионалната грижа не се забравят. Стотици жени в Добрич поздравяват по улицата д-р Попова дори и когато децата им са вече пораснали.

Уважението на пациентите се печели с години усилена работа. В случая на д-р Попова – вече 20 г. в местната болница. Именно там тя прекарва по-голямата част от времето си, ходи дори и когато не е на смяна, а през останалото време държи връзка по телефона с пациентките си. И все пак успява да създаде кръг от добри приятели, с които да споделят и радостите, и болките си. Всички те говорят за нея с любов и възхищение, а тя самата обожава вечерите с така наречения “приятелски кръг”, когато се отпуска и забавлява.

Признава, че връзката й с медицината не е случайна. Отгледана в семейство на лекари, тя расте в болниците, докато мама и тате са на работа. Като гимназистка пък участвала в национален кръг на олимпиадата по биология и спечеленото четвърто място й дало възможност да влезе в университета без приемен изпит. Усетила тръпката от акушерството като студентка, когато я завели в родилната зала. Появата на новия живот, магията на раждането ме грабнаха още тогава. Това е чувство, което никъде другаде не може да се изпита, казва д-р Попова. И днес се вълнува, когато срещне щастливите очи на своите пациентки.

След завършването си създава свое семейство, а после се ражда и собствената й дъщеря – Габриела. След няколко години съдбата я разделя с бащата на Габи. Двете са си взаимна опора и стават най-добри приятелки. А днес, когато Габи учи в Холандия, километрите до там са най-голямото разстояние. Сред най-щастливите моменти за тях са разговорите по телефона. Затова и екипът на “Град на ангели” развълнува майката, като осъществи телефонна връзка на живо с дъщерята.

След емоционалния разговор д-р Попова ни върна в реалността – все повече спада възрастовата граница на родилките с нисък социален статус. Абортите преобладават над ражданията, а младите семейства остават с по едно дете. Има и хора, които живеят в пълна мизерия, без желание да подобрят живота си. Преди две седмици в добричката болница докарали жена, която родила в порутена къща направо на пода. Бебето било изцапано с кал и изпражнения. В края на предаването д-р Попова си пожела по-малко такива случаи, повече щастливи деца и родители, повече усмивки и радост в очите на пациентките си.

ИГРИ НА СЪДБАТА: ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БАРОН ФРЕНСКИ

Може ли бизнеса с ротативки да те направи милионер за година, как след един скандал с жена си ставаш член на МЕНСА, какви са спомените на една нощна птица за лошите момчета на прехода Васил и Георги Илиеви и кого Уесли Снайпс нарече „Краля на купона“ – това са темите на последното издание на рубриката „Игри на съдбата“ с водещ Диана Алексиева.

Звучи като разказ за много хора, но героят всъщност е само един и това е Георги Георгиев, познат повече като Жоро Френски или Кралят на ротативките. Той внася у нас първите машинки от този тип и още на 26 години става милионер. Единствената му професия преди това е била сервитьорството. От тогава той не е имал никога шеф, а покрай работата си води изключително пълноценен и разнообразен живот. Посетил е 29 страни на три континента, говори свободно 5 езика, включително и тайландски.

Жоро е роден на 4 януари 1965 година в семейството на обикновени служители, както по-късно ги определя сам той. До навършването на десетгодишна възраст той и семейството му живеят в едно софийско мазе, след което се преместват в малък апартамент на края на жк „Дружба“. Жоро живее със семейството си до своята 19-годишнина, след което влиза в казармата. От малък той избързва с интелектуалното си развитие. На 4 годинки вече чете, а на 6 има картон в библиотеката, откъдето си взема книжки. Любовта към литературата не го напуска и до ден днешен. В училище се справя с лекота. Завършва 8-и клас с отлична диплома и след това продължава образованието си в елитния още от времето на социализма Строителен техникум.

Той е будно момче и бързо си дава сметка, че огромните усилия, които се влагат в образование не срещат адекватна отплата. Един инженер учи 5 години изключително сложни материи, а след това получава повече от скромните 250 лв заплата, докато един зидар взима по 350.

Родителите му го натискат да продължи образованието си, но той е по-скоро скептичен, тъй като не вижда ползата от образованието, след като един зидар ще получава по-висока заплата от него, бъдещия инженер. За да не разочарова родителите си след уволнението той все пак кандидатства във ВИАС, сега УАСГ. Изкарва 3 на изпита и е приет. Той обаче казва на родителите си, че не са го приели и започва да търси свои начини да изкарва пари. Това все още в годините преди 10 ноември 1989 година и професиите на таксиметров шофьор и сервитьор са единствените, които поволяват да се печелят пари над заплатата.

Той се урежда с връзки като сервитьор във вариетето на известен хотел и скоро се убеждава в правотата си. На ден изкарва колкото един инженер за месец. Така го заварват и промените през 1989 година. Жоро вече е женен, а бащата на съпругата му живее в Германия.

На 12 ноември 1989 година младото семейство заминава при него. Там започва и първия му частен проект. Ориентира се към вноса на ротативки. Според законовата уредба в Германия една подобна машина трябва да работи 4 години максимум, след което да бъде бракувана. Изваждането й от употреба също е струвало пари на собствениците. Жоро започва да изкупува подобни машини за по 200-300 лв и да ги продава в България с печалба от 500%. Изгодата е взаимна – един нов апарат струвал близо 5000 лв. Интересът към машините е огромен. След първата, собствениците на кафенета купуват втора, трета и т.н. машини и твърде скоро Жоро забогатява. Той се възполва от парите по най-приятния начин – за пътувания и развлечения. Тогава му излиза и прозвището Френски. Охолството му продължава само две години, тъй като законът е променен и бизнесът му пропада. Жоро отново трябва да започне от нулата.

По стечение на обстоятелствата той се запознава с някои от емблематичните фигури на софийския ъндърграунд.

„Беше неизбежно да се познаваш с такива хора, тъй като заведенията в София бяха малко, хората с пари също и с течение на времето човек се запознаваше с всички. Така една вечер съдбата ме срещна с Георги Илиев. Това става в дискотеката му на „Дюни“ през 1992 година. Той беше току-що излязъл от затвора. Жоро говореше с едно момиче на дансинга, което познавах. Отидох до тях и я помолих да танцуваме. Той остана с впечатлението, че не се познаваме и ми се изрепчи. Аз му отвърнах, той ме удари, извадих пистолета си и стана едно меле. Впоследствие се изяснихме, че сме приятели с брат му Васил, стиснахме си ръцете и с течение на времето станахме близки. Помагал ми е винаги, когато, макар и рядко съм имал нужда“, спомня си Жоро. Въпреки познанството с такива емблематични представители на „лошите момчета на прехода“ на него не са му спестени някои от най-порочните практики на онези години като рекет, кражби на автомобили и т.н.

Той не се страхува от мутрите, тъй като повечето са му били приятели, а и гледа философски на нещата. „Когата държавата е слаба престъпниците са силни и обратно – по цял свят е така, България не е била изключение“, допълва Жоро. Скоро той разширява бизнеса с подкрепата на американски партньор. Това се случва през 2005 година. Идеята на американеца е да строят хотел в Банско, но Жоро го разубеждава, тъй като още тогава пазара е преситен.
Неговата идея е да купят няколко апартамента в идеалния център на София, независимо в какво състояние са. След един хубав ремонт и дизайнерско обзавеждане те да бъдат преотстъпвани под наем за ден-два на хотелски начала, но на конкуретни цени. Схемата е проста, но за който може да смята. Купуват апартамент за 100 хил. евро, ремонтират го за още 50 хил., и го ипотекират пред банката вече с по-голямата стойност.

С парите от наемите си покриват сметките пред банката, а с отпуснатия кредит купуват нов апартамент. Така съдружниците вече са купили няколко тузарски имота в центъра на столицата, които след десетина години ще бъдат тяхна собственост без да са рискували особено много.
Всичко отново е поставено на карта заради американския съдружник на Жоро. Той се прибира в родината си, където е арестуван за търговия с наркотици и вкаран за 20 години в затвора. Вдига се шум по медиите, запорират се всички сметки на съдружниците. Самият Жоро е отрицателно настроен към търговията с наркотици и даде за пример една поучителна история с Антон Милтенов – Тони Клюна, който не е послушал съвета му да не се занимава с хероин и в крайна сметка губи живота си. Жоро непрекъснато си поставя нови цели. Една от тях е да влезе в елитния клуб на най-интелигентните хора (МЕНСА). Мотивацията му е дошла след подхвърлянията на една от бившите му жени, че няма завършено висше образование. Той се явява на теста и получава оценка 152, каквато имат само 1,4% от хората по света. За нормална интелигетност се приема оценка между 80 и 120.

Освен на нощните птици, Жоро е познат и на едни от най-известните хора, които са идвали у нас. Последният му познат е Джон Кейхоу, автор на „Подсъзнанието може всичко“. В книгите му той открива доста от собствените си мисли, които той споделя в своя профил във Facebook. Като близък той определя Уесли Снайпс, който снима три месеца у нас филма „The Shooter“. Снайпс е толкова впечатлен от широтата на познанствата на Френски и купонджийския му дух, че го провъзгласява за „Краля на партитата“. Жоро е два пъти разведен, но не е женкар. За него верността на половинката е много важна. Въпреки многобройните изкушения, но остава верен на съпругата си през петте им години брак. Той има и син и се стараe да го възпита да бъде преди всичко добър човек. Това звучи общо, но Жоро дефинира понятието „добър човек“ като „да помагаш и да даваш на другите, щастието е в раздавенето и отдаването, а не в имането“.

За финал Жоро споделя и любимият си девиз, който идва от Тайланд – „Санук, сабай, солай“ (Спокойно, красиво, щастливо).

Posted on април 7, 2013, in ТВ - Телевизия. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: