Какво видяхме в “Игри на съдбата”

 

Терминал 7сн. TV7

Терминал 7
сн. TV7

Григор Вътев – Лавината

Героят в този брой на „Игри на съдбата“, Григор, се ражда преди 32 г. в София, но израства в Стара Загора. В десети клас за кратко тръгва на курсове по катерене, но спира. Истинската любов към екстремния спорт разпалва в Григор няколко години по-късно чичо му Жеко Вътев – един от най-добрите алпинисти в България. Така през 2002 г. Григор за първи път се докосва до скалата и от този момент нататък плановете и мечтите му са свързани единствено с най-високите върхове. През 2006 г. покорява Монблан, а в следващите две години се катери в Патагония, където вижда най-красивите глетчери и езера на света.

 

Когато не е в планината, Григор тренира на специални стени. На една такава тренировка се запознава с Дамян и двамата решават да направят експедиция в Алпите началото на март 2013 г. За тренировка организират катерене на Езерния рид в Рила. Към тях се присъединява и приятелят им Стоян. В събота 12-ти януари тръгват нагоре, като заради прясно навалелия сняг придвижването е трудно. Решават да отложат атакуването на върха за следващия ден.

 

Рано сутринта в неделя тримата се събуждат при кристално ясно време и тръгват към мястото, откъдето да започнат катеренето, като Дамян поема водачеството. Междувременно излиза вятър, заради който при катеренето се сипят мини лавинки от снежен прах, който ограничава движенията и видимостта на катерачите.

 

След известно време Григор повежда групата и близо час търси площадка, където да се съберат. Когато най-после намира, момчетата решават, че би било рисковано да продължат катеренето, а и времето е напреднало. След кратка почивка, Стоян поема водачеството за прибиране обратно.

 

В вдин момент, разказва Григор, „сякаш планината се срина“. Сред бялата стихия успява да види черния силует на Стоян, който се търкаля сред снега. Григор стиска здраво въжето, на което е Стоян, за да спре падането му, но от силата на удара, въжето понася и Григор и той започва да пада.

 

В последствие става ясно, че Григор си е ударил главата и изпада в безсъзнание. Оказва се, че са прелетели около 100 м, а още толкова са се пързаляли по леда. Когато идва в съзнание, Григор разбира, че са били пометени от лавина. Добрата новина е, че е все още жив и не е затрупан от снега. Лошата обаче е, че виси с главата надолу, омотан във въжетата, с които се катерят. Той започва да се оглежда за приятелите си и усеща, че Дамян е до него.

 

След като се освобождава от примката на въжетата, той се опитва да стъпи на краката си. Помага на Дамян, който се оказва, че е със счупен крак. Силни болки в гърдите едва не събарят Григор на земята, той започва да кашля и да храчи кръв. Тук вече наистина се стряска, но не си позволява да загуби самообладание. Стига до Стоян, който също се оказва омотан във въжета и от устата му излиза кръв. Тримата осъзнават сериозността на падането и започват да се питат дали ще оцелеят. И тримата са с ужасяващи болки, окуражава ги единствено фактът, че все пак са живи.

 

Григор се окопитва и въпреки слабия сигнал, успява да набере на мобилния си телефон спешния номер 112. Няколко минути по-късно по телефона се свързват с него от алпийски клуб „Вихрен“ с думите, че от планинската спасителна служба (ПСС) вече пътуват към тях. Тримата обаче се притесняват, че от ПСС нямат техника за бързо придвижване и ще се наложи да чакат. Скоро при тях пеша пристигат момче и момиче от съседната хижа, които са станали свидетели на инцидента, и носят топъл чай и покривала.

 

След близо три часа се появяват спасителите с шейни и носилки за пострадалите. Малко след това се появява и военен хеликоптер, с който тримата са транспортирани до Военномедицинска Академия – София. Оказва се, че макар и тежки, травмите на момчетата не са фатални. Григор е приет с навехнат врат, мозъчно сътресение и травма на главата. По-късно в Стара Загора установяват че има и спукан прешлен. В този момент в главата му се въртят много мисли и емоции, започва да се пита и дали ще могат пак да бъдат в планината след това, което им се е случило.

 

До началото на лятото Григор трябва да лежи на легло със специален корсет, който опасва гръбначния му стълб. Той вече се пазари с доктора кога пак ще му позволи да се катери отново. Съпругата му Мария, с която имат малък син, и която никога не е била фен на хобито на мъжа си, сега вече съвсем не може да го разбере. Според Григор обаче, по-добре е да умре на 40 г., реализирайки мечтата си, отколкото на 85 г. без да е видял и преживял нищо в живота си. В блога си той пише: „Копнея, още повече копнея за края на лятото, така както никога досега не съм копнял за момента когато ще галя гранита, варовика, твърдия камък.“

Advertisements

Posted on март 31, 2013, in ТВ - Телевизия. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: