Какво видяхме в “Игри на съдбата”

 

Терминал 7сн. TV7

Терминал 7
сн. TV7

Григор Вътев – Лавината

Героят в този брой на „Игри на съдбата“, Григор, се ражда преди 32 г. в София, но израства в Стара Загора. В десети клас за кратко тръгва на курсове по катерене, но спира. Истинската любов към екстремния спорт разпалва в Григор няколко години по-късно чичо му Жеко Вътев – един от най-добрите алпинисти в България. Така през 2002 г. Григор за първи път се докосва до скалата и от този момент нататък плановете и мечтите му са свързани единствено с най-високите върхове. През 2006 г. покорява Монблан, а в следващите две години се катери в Патагония, където вижда най-красивите глетчери и езера на света.

 

Когато не е в планината, Григор тренира на специални стени. На една такава тренировка се запознава с Дамян и двамата решават да направят експедиция в Алпите началото на март 2013 г. За тренировка организират катерене на Езерния рид в Рила. Към тях се присъединява и приятелят им Стоян. В събота 12-ти януари тръгват нагоре, като заради прясно навалелия сняг придвижването е трудно. Решават да отложат атакуването на върха за следващия ден.

 

Рано сутринта в неделя тримата се събуждат при кристално ясно време и тръгват към мястото, откъдето да започнат катеренето, като Дамян поема водачеството. Междувременно излиза вятър, заради който при катеренето се сипят мини лавинки от снежен прах, който ограничава движенията и видимостта на катерачите.

 

След известно време Григор повежда групата и близо час търси площадка, където да се съберат. Когато най-после намира, момчетата решават, че би било рисковано да продължат катеренето, а и времето е напреднало. След кратка почивка, Стоян поема водачеството за прибиране обратно.

 

В вдин момент, разказва Григор, „сякаш планината се срина“. Сред бялата стихия успява да види черния силует на Стоян, който се търкаля сред снега. Григор стиска здраво въжето, на което е Стоян, за да спре падането му, но от силата на удара, въжето понася и Григор и той започва да пада.

 

В последствие става ясно, че Григор си е ударил главата и изпада в безсъзнание. Оказва се, че са прелетели около 100 м, а още толкова са се пързаляли по леда. Когато идва в съзнание, Григор разбира, че са били пометени от лавина. Добрата новина е, че е все още жив и не е затрупан от снега. Лошата обаче е, че виси с главата надолу, омотан във въжетата, с които се катерят. Той започва да се оглежда за приятелите си и усеща, че Дамян е до него.

 

След като се освобождава от примката на въжетата, той се опитва да стъпи на краката си. Помага на Дамян, който се оказва, че е със счупен крак. Силни болки в гърдите едва не събарят Григор на земята, той започва да кашля и да храчи кръв. Тук вече наистина се стряска, но не си позволява да загуби самообладание. Стига до Стоян, който също се оказва омотан във въжета и от устата му излиза кръв. Тримата осъзнават сериозността на падането и започват да се питат дали ще оцелеят. И тримата са с ужасяващи болки, окуражава ги единствено фактът, че все пак са живи.

 

Григор се окопитва и въпреки слабия сигнал, успява да набере на мобилния си телефон спешния номер 112. Няколко минути по-късно по телефона се свързват с него от алпийски клуб „Вихрен“ с думите, че от планинската спасителна служба (ПСС) вече пътуват към тях. Тримата обаче се притесняват, че от ПСС нямат техника за бързо придвижване и ще се наложи да чакат. Скоро при тях пеша пристигат момче и момиче от съседната хижа, които са станали свидетели на инцидента, и носят топъл чай и покривала.

 

След близо три часа се появяват спасителите с шейни и носилки за пострадалите. Малко след това се появява и военен хеликоптер, с който тримата са транспортирани до Военномедицинска Академия – София. Оказва се, че макар и тежки, травмите на момчетата не са фатални. Григор е приет с навехнат врат, мозъчно сътресение и травма на главата. По-късно в Стара Загора установяват че има и спукан прешлен. В този момент в главата му се въртят много мисли и емоции, започва да се пита и дали ще могат пак да бъдат в планината след това, което им се е случило.

 

До началото на лятото Григор трябва да лежи на легло със специален корсет, който опасва гръбначния му стълб. Той вече се пазари с доктора кога пак ще му позволи да се катери отново. Съпругата му Мария, с която имат малък син, и която никога не е била фен на хобито на мъжа си, сега вече съвсем не може да го разбере. Според Григор обаче, по-добре е да умре на 40 г., реализирайки мечтата си, отколкото на 85 г. без да е видял и преживял нищо в живота си. В блога си той пише: „Копнея, още повече копнея за края на лятото, така както никога досега не съм копнял за момента когато ще галя гранита, варовика, твърдия камък.“

Posted on март 31, 2013, in ТВ - Телевизия. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: